Българската азбука

Българска азбука е звукова или речева. Тя предава речта чрез условни знаци, наречени букви.
Под графика се има предвид не само азбуката, но и останалите знаци, които се използват – стрелки, скоби, многоточие, двоеточие, препинателните знаци.

В резултат от дълъг исторически процес се установяват варианти, които са правописно приети като правилни, напр. жяба > жаба, чяша > чаша. Изборът на препоръчителна и регламентирана правописна форма се регулира чрез система от правописни правила, които се приемат като норма.

Чрез 30 букви от българската кирилска азбука се предават 45 звука. Тези букви имат две разновидности – главна и редовна (малка). Допълнително тези разграничения се разширяват чрез множеството шрифтови варианти.

Прието е, че буквата С/с означава както изговор на

• твърдо [с] в думи като смелост, суета, така и изговор на
• меко [с] в думи като сяра, сянка, сякаш, сюита, а също и
• изговор [з] в думи като сграда, сговор, сбор, сбогом.

Прието е чрез буквата Я/я да се отбелязва изговор на

• мека предходна съгласна [’а] – бял [б’ал], дясно, сняг; изговор на
• йотувана гласна [а] – яма [йама], стая, чиния, кория;
• йотувана гласна [йъ] в думи като стоя, броя [стойъ, бройъ]; изговор на
• мека предходна съгласна [’ъ] – деня [ден’ъ], съня. Тоест буквата Я/я условно обозначава четири възможни звукови стойности.

Прието е буквата Ю/ю да означава

• йотувана гласна [йу] – ютия, южен [йутийа, йужен] и
• предходна мека съгласна [’у] в думи като люляк [л’ул’ак].

Има букви, с които не се означава звукова стойност. Такъв е малкият ер пред о: условен знак, че пред него съгласната е мека (синьо, шофьор).

Съгласните в българския език са 39. Те се се отбелязват с 21 букви.

Принципно не се отбелязва различието между твърди и меки съгласни: б – б’: бал – бял, г– г’: гол–гьол, л– л’: лук–люк. В българския език има 17 меки съгласни, за които специален знак (графеми, букви) няма. За целта се използват буквите я, ю, ь: земя, любов, сондьор.

Групата от шушкави съгласни – ш, ж, ч, дж, е особена. При нея няма противопоставяне по твърдост и мекост, осбено в някои говори. Всъщност това исторически меки съгласни – шапка (шяпка), жаба. След тях в български думи не се пише я, ю, ь. Преди няколко години обаче се допусна такава възможност при транскрипцията на чужди имена – Жюл и Жул, Шусел и Шюсел.

И така, меките съгласни не се отбелязват със специална буква в българския език. За целта се използват буквите я, ю, ь в определени позиции – земя,любов, сондьор.

Буквата Я/я предава четири звукови стойности, и се произнася

• като[йа] в думи, при които е в началото или след гласна ягода, ясен, стая, чиния, кория, паяк;
• като [йъ] в думи, като броя, стоя – лични окончания на глаголи за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег. време. С я се
• отбелязва предходна мекост на съгласен звук пред [а] > [’а ]: дясно, люляк, сняг, и
• пред [ъ] > [’ъ], която се проявява при членуване на имeна от м.р. ед.ч.: деня.

Буквата ю предава две звукови стойности: [

• йу] в началото на думата или след гласна в средисловие – юг, ютия, воювам, или
• предходна мекост на съгласната [’у] – любов, тюл, тюрбан.

С буквата щ се отбелязват два съгласни звука [Ш] + [Т]: щастие, щедрост. Същата буква от руски имена се предава на български с две букви шч, срв. Салтиков-Шчедрин, Шчерба. Когато дума завършва на –ш (пустош) и позволява членуване с членна форма –та, не се използва буквата щ, тъй като в пустош|та звуковете се намират на морфемна граница.

Съчетанието от две букви д+ж означава звука [дж]: джоджен, тенджера, джудже, джоб, джам. Диалектно влияние е некнижовният изговор на [дж] като [ж]: тенЖера, бояЖия. Съчетанието от две букви д+з означава звукът [дз]: дзънкам, дзифт.Тези случаи са различни от думи като надживея, надзиравам, при които над е представка и следващите звукове [ж] или [з] се изговарят отделно.

Буквата ь не притежава звукова стойност. Тя се използва, за да се отбелязва мекост на съгласни пред о: шофьор, миньор, сондьор, коафьор. След буквите ч, дж, ш, ж не се изписва ь, независимо че следва гласна о: аранжор, транжор, кашор, бриджор.

Препоръката за изписване на собствени имена е Ганьо, Жельо, Тотьо, но има Закон за гражданската регистрация, където се регламентира изборът на име, налице е също и традиция за изписване като Ганю, Желю, Тотю.

При транскрипция на чужди имена мекост с буквата ь в краесловие, в средисловие и след посочените букви не се отбелязва: Гогол, Негош, Вини, а не: Гоголь, Ньегош, Виньи.