Кирил и Методий

Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

Първите думи, написани на българската азбука са били “В началото бе словото и словото бе Бог и Бог бе словото”



















ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Букви
Аз всички буквички познавам вече:
прилича С на счупено геврече,
прилича Д на шапката на Милка,
а Л - на остра, вдигната могилка.

Прилича О на кръгла земна топка,
а Т - на търнокоп за първа копка.
А Ф - фенер е светещ, всички вижте,
а П врата напомня на игрище

и З пренася ни във дните зимни,
а В ни гали пак с вълни безгрижни.
На кой ли пък прилича весел Радко?
- Приличам аз на мама и на татко!

Книжчице ле малка
Веса Паспалеева

Книжчице ле малка,
чуден дар небесен,
в теб е отразена
родната ни песен!

Ти си чист, кристален
извор благодатен,
ти си на сърцето
ключа скъп и затен!

С тебе неразделно
ще раста голяма -
книжчице, да бъдеш
триж благословена!

Кирил и Методий
Братските народи с букви кой дари?
Кирил и Методий - братята добри.
Днес венци им вие цялата страна.
С гордост славим ние тези имена.

Училищната стая свети
тържествено във този час
навред цветя, навред букети
и грейнали очи край нас!

И сякаш Кирил и Методий
безмълвно слизат от портрета
и тръгват редом със народа
посред божури и лалета.

Мога да чета

А, Б, В - шепти букварят - той със мене разговаря
и ме води по света - вече мога да чета!

А е азбуката свят - дар от Солунските братя.
Б - България! Във нея весел и щастлив живея.
В е връх във планината, който среща пръв зората.
Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.
Д - другарче, без което нямам радост във сърцето.
Е - елхичка в светъл час и край нея Дядо Мраз.
Ж - жита узрели, златни сред полята благодатни.
З - със знания и книга надалече се достига.
И - игри, игри любими в летен зной и снежни зими.
К е клас задружен, дето сбира знания детето.
Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.
М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!
Н - народът ни любим е, дал ни българското име.
О е обичта голяма и към татко, и към мама.
П е песента изпята в похода през планината.
Р пък радостта разгаря, че изучихме букваря.
С е свобода мечтана, от борците завещана.
Т - трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.
У - училище! Оттука блика изворът наука.
Ф е фар, пронизал мрака, пръв приятел на моряка.
Х - хорце игриво зная, гайда свири - аз играя!
Ц - цветя цъфтят в градина, както нашата родина.
Ч - часовникът тик-така - бързай, ще изпуснеш влака!
Ш - без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ - щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.
Ю - през юли е добре да отидеш на море.
Я е ярък небосвод, ясен път за цял народ