| Голямо А и малко а Какво започва с А? Агнето на чичо Ангел. Акробатът от арената. Всичко туй започва с А |
|
Голямо Б и малко б Какво започва с Б? Босо бебе с биберон,
Всичко туй започва с Б |
| Голямо В и малко в Какво започва с В? Влезе в Вила Великула Bесел великан влече вада с воденичка вали вардя вятър
въздух веднага веднага ведро вежда вежливо ведър Всичко туй започва с В |
| Голямо Г Всичко туй започва с Г |
| Голямо Д Всичко туй започва с Д |
Sunday, September 21, 2008
АБВ
Sunday, August 31, 2008
Sunday, June 1, 2008
В края на Детската градина
Какво трябва да знаят децата в края на Детската градина?
Ето какво се очаква от тях в Илинойс, САЩ
Насоки
Броене от 1 до 20.
Разпознаване на числата от 1 до 20.
Намиране на съответствие между числата от 0 до 10 и групи обекти.
Участие в решаването на прости задачи със събиране и изваждане.
Съставяне и описание на нови закономерности.
Сравнява и сортира геометрични фигури по прости признаци.
Изучава, уставява и описва 3-измерни фигури.
Сравнявав обекти по размер, височина, тегло или дължина.
Използва нестандартни мерки за определяне на шисочина и дължина.
Изучава и сортира монети по цвят и други белези.
Изброява събития по тяхната последоателност, като използва понятието за време като сутрин/ обяд /вечер.
Излага факти, като използва обекти, снимки и графики.
Additional Curriculum Resources
Teacher’s Guide to Activities: # 103-169
Everyday Mathematics:
Mathematics at Home Book 3
Everyday Mathematics: Theme Book
Everyday Mathematics: Early Childhood Minute Math
Допълнително развитие на познанието
The Creative Curriculum Assessment Goals
Social/Emotional
Sense of Self:
1) Shows ability to adjust to new situations.
2) Demonstrates appropriate trust in adults.
3) Recognizes own feelings and manages them appropriately.
4) Stands up for rights.
Responsibility for Self and Others:
5) Demonstrates self-direction and independence.
6) Takes responsibility for own well-being.
7) Respects and cares for classroom environment and materials.
8) Follows classroom routines.
9) Follows classroom rules.
Prosocial Behavior:
10) Plays well with other children.
11) Recognizes the feelings of others and responds appropriately.
12) Shares and respects the rights of others.
13) Uses thinking skills to resolve conflicts.
Physical Development
Gross Motor:
14) Demonstrates basic locomotor skills (running, jumping, hopping, galloping)
15) Shows balance while moving.
16) Climbs up and down.
17) Pedals and steers a tricycle (or other wheeled vehicle).
18) Demonstrates throwing, kicking, and catching skills.
Fine Motor:
19) Controls small muscles in hands.
20) Coordinates eye-hand movement.
21) Uses tools for writing and drawing.
Cognitive Development
Learning and Problem Solving:
22) Observes objects and events with curiosity.
23) Approaches problems flexibly.
24) Shows persistence in approaching tasks.
25) Explores cause and effect.
26) Applies knowledge or experience to a new context.
Logical Thinking:
27) Classifies objects.
28) Compares/measures
29) Arranges objects in a series.
30) Recognizes patterns and can repeat them.
31) Shows awareness of time concepts and sequence.
32) Shows awareness of position in space.
33) Uses one-to-one correspondence.
34) Uses numbers and counting.
Representation and Symbolic Thinking:
35) Takes on pretend roles and situations.
36) Makes believe with objects.
37) Makes and interprets representations.
Listening and Speaking:
38) Hears and discriminates the sounds of language.
39) Expresses self using words and expanded sentences.
40) Understands and follows oral directions.
41) Answers questions
42) Asks questions
43) Actively participates in conversations.
Reading and Writing:
44) Enjoys and values reading.
45) Demonstrates understanding of print concepts.
46) Demonstrates knowledge of the alphabet.
47) Uses emerging reading skills to make meaning from print.
48) Comprehends and interprets meaning from books and other texts.
49) Understands the purpose of writing.
50) Writes letters and words.
Ето какво се очаква от тях в Илинойс, САЩ
Насоки
Броене от 1 до 20.
Разпознаване на числата от 1 до 20.
Намиране на съответствие между числата от 0 до 10 и групи обекти.
Участие в решаването на прости задачи със събиране и изваждане.
Съставяне и описание на нови закономерности.
Сравнява и сортира геометрични фигури по прости признаци.
Изучава, уставява и описва 3-измерни фигури.
Сравнявав обекти по размер, височина, тегло или дължина.
Използва нестандартни мерки за определяне на шисочина и дължина.
Изучава и сортира монети по цвят и други белези.
Изброява събития по тяхната последоателност, като използва понятието за време като сутрин/ обяд /вечер.
Излага факти, като използва обекти, снимки и графики.
Additional Curriculum Resources
Teacher’s Guide to Activities: # 103-169
Everyday Mathematics:
Mathematics at Home Book 3
Everyday Mathematics: Theme Book
Everyday Mathematics: Early Childhood Minute Math
Допълнително развитие на познанието
The Creative Curriculum Assessment Goals
Social/Emotional
Sense of Self:
1) Shows ability to adjust to new situations.
2) Demonstrates appropriate trust in adults.
3) Recognizes own feelings and manages them appropriately.
4) Stands up for rights.
Responsibility for Self and Others:
5) Demonstrates self-direction and independence.
6) Takes responsibility for own well-being.
7) Respects and cares for classroom environment and materials.
8) Follows classroom routines.
9) Follows classroom rules.
Prosocial Behavior:
10) Plays well with other children.
11) Recognizes the feelings of others and responds appropriately.
12) Shares and respects the rights of others.
13) Uses thinking skills to resolve conflicts.
Physical Development
Gross Motor:
14) Demonstrates basic locomotor skills (running, jumping, hopping, galloping)
15) Shows balance while moving.
16) Climbs up and down.
17) Pedals and steers a tricycle (or other wheeled vehicle).
18) Demonstrates throwing, kicking, and catching skills.
Fine Motor:
19) Controls small muscles in hands.
20) Coordinates eye-hand movement.
21) Uses tools for writing and drawing.
Cognitive Development
Learning and Problem Solving:
22) Observes objects and events with curiosity.
23) Approaches problems flexibly.
24) Shows persistence in approaching tasks.
25) Explores cause and effect.
26) Applies knowledge or experience to a new context.
Logical Thinking:
27) Classifies objects.
28) Compares/measures
29) Arranges objects in a series.
30) Recognizes patterns and can repeat them.
31) Shows awareness of time concepts and sequence.
32) Shows awareness of position in space.
33) Uses one-to-one correspondence.
34) Uses numbers and counting.
Representation and Symbolic Thinking:
35) Takes on pretend roles and situations.
36) Makes believe with objects.
37) Makes and interprets representations.
Listening and Speaking:
38) Hears and discriminates the sounds of language.
39) Expresses self using words and expanded sentences.
40) Understands and follows oral directions.
41) Answers questions
42) Asks questions
43) Actively participates in conversations.
Reading and Writing:
44) Enjoys and values reading.
45) Demonstrates understanding of print concepts.
46) Demonstrates knowledge of the alphabet.
47) Uses emerging reading skills to make meaning from print.
48) Comprehends and interprets meaning from books and other texts.
49) Understands the purpose of writing.
50) Writes letters and words.
Thursday, May 29, 2008
Wednesday, May 28, 2008
Once I Caught a Fish Alive
| Once I Caught a Fish Alive |
|---|
One, two, three, four, five, Once I caught a fish alive, Six, seven, eight, nine, ten, Then I let go again. Why did you let it go? Because it bit my finger so. Which finger did it bite? This little finger on the right. |
The More We Get Together
Monday, May 26, 2008
Memorial day
- So? Can you tell me what is Memorial day about? - I asked young husky man and his 10y old boy, came on my line.
- I don't know, but I'm going to get drunk! - he said and look at me excitedly.
- What is your favorite drink?
- I like "Jack", but I'm buying Vodka - is cheaper, you know.
- And I'm still on Root Beer adds the boy...
- Oh well. You enjoy your weekend guys! - I said and told to my self - "And God Bless America"
You better know "what is the Memorial day all about and will find it right here
And just "for in case" you would like to say the Pledge of Allegiance - here is your cheat sheet
- I don't know, but I'm going to get drunk! - he said and look at me excitedly.
- What is your favorite drink?
- I like "Jack", but I'm buying Vodka - is cheaper, you know.
- And I'm still on Root Beer adds the boy...
- Oh well. You enjoy your weekend guys! - I said and told to my self - "And God Bless America"
You better know "what is the Memorial day all about and will find it right here
And just "for in case" you would like to say the Pledge of Allegiance - here is your cheat sheet
Sunday, May 25, 2008
Приказка за изгубеното време
Сказка о потерянном времени
Приказка за изгубеното време
Живяло някога едно момче. Петя Зубов се казвало. Той бил в трети клас на Четиринадесето училище и все изоставал. Изоставал по писане, по смятане, та даже и по пеене.
- Ще успея! - казвал той в края на пътвия срок. - Във втория, всичките ще ви настигна! Свършвал и втория срок, а той се надявал на третия срок. Така той изоставал и изоставал, но не се притеснявал. Все повтарял - ще успея, ще успея!
Така, веднаж пристигнал Петя Зубов в училище, както винаги със закъснение.
Втурнал се в съблекалнята, хвърлил си чантата на пода и извикал:
- Лельо Наташа! Вземи ми палтенцето!
А леля Наташа отговорила иззад закачалките:
– Кой ме вика?
- Аз съм, Петя Зубов, - отговорило момченцето.
- А защо ти е пресипнал така гласа днес? - попитала леля Наташа.
- И аз това се чудя, -отговорил Петя. - Изведнъж пресипнах, не знам как стана.
Излязла леля Наташа иззад закачалките и изхълцала уплашено
- Леле!
Петя Зубов също се изплашил и попитал:
- Лельо Наташа, какво ти стана?
- Как какво? - отговаря леля Наташа. - Казвате ми, че сте Петя Зубов, а всъщност, Вие сигурно сте дядо му!
- Ама какъв дядо съм аз? - пита момчето - Аз съм Петя, от трети клас!
- Я се погледнете по-добре в огледалото! - казва леля Наташа.
Момчето поглежда в огледалото и едва не пада от удивление. Вижда Петя Зубов, превърнал се във висок, слаб, побелял старец. Пораснали са му рядка брада и мустаци. И бръчки са покрили лицето му. Гледа Петя, гледа се и посивялата му брада затреперва.
Изведнъж извиква с дебел глас:
- Майко! - и изхвърчава навън.
Тича и си мисли:
"Ако и мама не ме познае, съм загинал"
Дотичал Петя в къщи и позвънил три пъти
Майка му отворила вратата.
Гледала тя Петя и мълчала. И Петя също мълчал изпъчил посивялата си брада и едва не заплкал“
- Кого търсите дядо? - попитала накрая майката.
– Не ме ли позна? - прошепнал Петя
– Извинете, не, -отшърнала майката.
Обърнал се горкия Петя и тръгнал на където му видят очите.
Върви той и си мърмори.
- Аз съм един самотен и нещастен старец! Нямам нито майка, нито деца, нито внуци, нито приятели ... И главното, на нищо не успях да се науча. Истинските старци са или лекари, илимайстори, или учители. На копго съм потрябвал - един ученик от трети клас. Та дори пенсия няма да ми дадат - само 3 години съм работил. И как съм работил - само двойки и тройки. Какво ще правя сега?. Аз горкия старец, аз горкото момче? Как ще свърши всичко това?
Така си мислел Петя и вървял, вървял и мислел - и сам не забелязал как излязал от града и влязъл в гората. И така вървял из гората докато не притъмняло.
"Хубаво ще е да си почина", помислил си Петя и изведнаж видял, че зад елхите се белее някаква къщичка. Влязал Петя - стопаните ги нямало. В средата на стаята имало маса. Над нея висяла газена лампа. Около масата седяли четири стола. Часовник стоял до стената. А в ъгъла голям куп сено. Заровил се Петя дълбоко в сеното, стоплил се, поплакал си тихичко, избърсал си сълзите с брадата и заспал.
Събудил се Петя - в стаята светло. Газената лампа светела. А на столовете седели четири деца - две момчета и две момичета. Голямо медно сметало лежало пред тях на масата. Децата смятали и мърморейки си.
– Две години, и още пет, и още седем, и още три... Тези са за вас Сергей Владимирович, а тези за вас Ольга Капитоновна
а - два мальчика и две девочки, ето и на вас Марфа Васильевна, а тези са ваши, Пантелей Захарович.
Что это за ребята? Почему они такие хмурые? Почему кряхтят они, и
охают, и вздыхают, как настоящие старики? Почему называют друг друга по
имени-отчеству? Зачем собрались они ночью здесь, в одинокой лесной из-
бушке?
Замер Петя Зубов, не дышит, ловит каждое слово. И страшно ему стало
от того, что услышал он.
Не мальчики и девочки, а злые волшебники и злые волшебницы сидели за
столом! Вот ведь как, оказывается, устроено на свете: человек, который
понапрасну теряет время, сам не замечает, как стареет. И злые волшебники
разведали об этом и давай ловить ребят, теряющих время понапрасну. И вот
поймали волшебники Петю Зубова, и еще одного мальчика, и еще двух дево-
чек и превратили их в стариков. Состарились бедные дети, и сами этого не
заметили: ведь человек, напрасно теряющий время, не замечает, как старе-
ет. А время, потерянное ребятами, - забрали волшебники себе. И стали
волшебники малыми ребятами, а ребята - старыми стариками.
Как быть?
Что делать?
Да неужели же не вернуть ребятам потерянной молодости?
Подсчитали волшебники время, хотели уже спрятать счеты в стол, но
Сергей Владимирович, главный из них, не позволил. Взял он счеты и подо-
шел к ходикам.
Покрутил стрелки, подергал гири, послушал, как тикает маятник, и
опять защелкал на счетах.
Считал, считал он, шептал, шептал, пока не показали ходики полночь.
Тогда смешал Сергей Владимирович костяшки и еще раз проверил, сколько
получилось у него.
Потом подозвал он волшебников к себе и заговорил негромко:
- Господа волшебники! Знайте - ребята, которых мы превратили сегодня
в стариков, еще могут помолодеть.
- Как? - воскликнули волшебники.
- Сейчас скажу, - ответил Сергей Владимирович.
Он вышел на цыпочках из домика, обошел его кругом, вернулся, запер
дверь на задвижку и поворошил сено палкой.
Петя Зубов замер как мышка.
Но керосиновая лампа светила тускло, и злой волшебник не увидел Пети.
Подозвал он остальных волшебников к себе поближе и заговорил негромко:
- К сожалению, так устроено на свете: от любого несчастья может спас-
тись человек. Если ребята, которых мы превратили в стариков, разыщут
завтра друг друга, придут ровно в двенадцать часов ночи сюда к нам и по-
вернут стрелку ходиков на семьдесят семь кругов обратно, то дети снова
станут детьми, а мы погибнем.
Помолчали волшебники. Потом Ольга Капитоновна сказала:
- Откуда им все это узнать?
А Пантелей Захарович проворчал:
- Не придут они сюда к двенадцати часам ночи. Хоть на минуту, да
опоздают?
А Марфа Васильевна пробормотала:
- Да куда им! Да где им! Эти лентяи до семидесяти семи и сосчитать не
сумеют, сразу собьются.
- Так-то оно так, - ответил Сергей Владимирович. - А все-таки пока
что держите ухо востро. Если доберутся ребята до ходиков, тронут стрелки
- нам тогда и с места не сдвинуться. Ну, а пока нечего время терять -
идем на работу.
И волшебники, спрятав счеты в стол, побежали, как дети, но при этом
кряхтели, охали и вздыхали, как настоящие старики.
Дождался Петя Зубов, пока затихли в лесу шаги. Выбрался из домика. И,
не теряя напрасно времени, прячась за деревьями и кустами, побежал, пом-
чался в город искать стариков-школьников.
Город еще не проснулся. Темно было в окнах, пусто на улицах, только
милиционеры стояли на постах. Но вот забрезжил рассвет. Зазвенели первые
трамваи. И увидел наконец Петя Зубов - идет не спеша по улице старушка с
большой корзинкой.
Подбежал к ней Петя Зубов и спрашивает:
- Скажите, пожалуйста, бабушка, - вы не школьница?
- Что, что? - спросила старушка сурово.
- Вы не третьеклассница? - прошептал Петя робко.
А старушка как застучит ногами да как замахнется на Петю корзинкой.
Еле Петя ноги унес. Отдышался он немного - дальше пошел. А город уже
совсем проснулся. Летят трамваи, спешат на работу люди. Грохочут грузо-
вики - скорее, скорее надо сдать грузы в магазины, на заводы, на желез-
ную дорогу. Дворники счищают снег, посыпают панель песком, чтобы пешехо-
ды не скользили, не падали, не теряли времени даром. Сколько раз видел
все это Петя Зубов и только теперь понял, почему так боятся люди не ус-
петь, опоздать, отстать.
Оглядывается Петя, ищет стариков, но ни одного подходящего не нахо-
дит. Бегут по улицам старики, но сразу видно - настоящие, не третьек-
лассники.
Вот старик с портфелем. Наверное, учитель. Вот старик с ведром и
кистью - это маляр. Вот мчится красная пожарная машина, а в машине ста-
рик - начальник пожарной охраны города. Этот, конечно, никогда в жизни
не терял времени понапрасну.
Ходит Петя, бродит, а молодых стариков, старых детей, нет как нет.
Жизнь кругом так и кипит. Один он, Петя, отстал, опоздал, не успел, ни
на что не годен, никому не нужен.
Ровно в полдень зашел Петя в маленький скверик и сел на скамеечку от-
дохнуть.
И вдруг вскочил.
Увидел он - сидит недалеко на другой скамеечке старушка и плачет.
Хотел подбежать к ней Петя, но не посмел.
- Подожду! - сказал он сам себе. - Посмотрю, что она дальше делать
будет.
А старушка перестала плакать, сидит, ногами болтает. Потом достала из
одного кармана газету, а из другого кусок ситного с изюмом. Развернула
старушка газету, - Петя ахнул от радости: ""Пионерская правда"!" - и
принялась старушка читать и есть. Изюм выковыривает, а самый ситный не
трогает.
Кончила старушка читать, спрятала газету и ситный и вдруг что-то уви-
дала в снегу. Наклонилась она и схватила мячик. Наверное, кто-нибудь из
детей, игравших в сквере, потерял этот мячик в снегу.
Оглядела старушка мячик со всех сторон, обтерла его старательно пла-
точком, встала, подошла не спеша к дереву и давай играть в "трешки".
Бросился к ней Петя через снег, через кусты. Бежит и кричит:
- Бабушка! Честное слово, вы школьница!
Старушка подпрыгнула от радости, схватила Петю за руки и отвечает:
- Верно, верно! Я ученица третьего класса Маруся Поспелова. А вы кто
такой?
Рассказал Петя Марусе, кто он такой. Взялись они за руки, побежали
искать остальных товарищей. Искали час, другой, третий. Наконец зашли во
второй двор огромного дома. И видят: за дровяным сараем прыгает старуш-
ка. Нарисовала мелом на асфальте классы и скачет на одной ножке, гоняет
камешек.
Бросились Петя и Маруся к ней.
- Бабушка! Вы школьница?
- Школьница, - отвечает старушка. - Ученица третьего класса Наденька
Соколова. А вы кто такие?
Рассказали ей Петя и Маруся, кто они такие. Взялись все трое за руки,
побежали искать последнего своего товарища.
Но он как сквозь землю провалился. Куда только ни заходили старики -
и во дворы, и в сады, и в детские театры, и в детское кино, и в Дом За-
нимательной Науки, - пропал мальчик, да и только.
А время идет. Уже стало темнеть. Уже в нижних этажах домов зажегся
свет. Кончается день. Что делать? Неужели все пропало?
Вдруг Маруся закричала:
- Смотрите! Смотрите!
Посмотрели Петя и Наденька и вот что увидели: летит трамвай, девятый
номер. А на "колбасе" вистстаричок. Шапка лихо надвинута на ухо, борода
развевается по ветру. Едет старик и посвистывает. Товарищи его ищут, с
ног сбились, а он катается себе по всему городу и в ус не дует!
Бросились ребята за трамваем вдогонку. На их счастье, зажегся на пе-
рекрестке красный огонь, остановился трамвай.
Схватили ребята "колбасника" за полы, оторвали от "колбасы".
- Ты школьник? - спрашивают.
- А как же? - отвечает он. - Ученик второго класса Зайцев Вася. А вам
чего?
Рассказали ему ребята, кто они такие.
Чтобы не терять времени даром, сели они все четверо в трамвай и пое-
хали за город к лесу.
Какие-то школьники ехали в этом же трамвае. Встали они, уступают на-
шим старикам место:
- Садитесь, пожалуйста, дедушки, бабушки.
Смутились старики, покраснели и отказались.
А школьники, как нарочно, попались вежливые, воспитанные, просят ста-
риков, уговаривают:
- Да садитесь же! Вы за свою долгую жизнь наработались, устали. Сиди-
те теперь, отдыхайте.
Тут, к счастью, подошел трамвай к лесу, соскочили наши старики - и в
чащу бегом.
Но тут ждала их новая беда. Заблудились они в лесу.
Наступила ночь, темная-темная. Бродят старики по лесу, падают, споты-
каются, а дороги не находят.
- Ах время, время! - говорит Петя. - Бежит оно, бежит. Я вчера не за-
метил дороги обратно к домику - боялся время потерять. А теперь вижу,
что иногда лучше потратить немножко времени, чтобы потом его сберечь.
Совсем выбились из сил старички. Но, на их счастье, подул ветер,
очистилось небо от туч, и засияла на небе полная луна.
Влез Петя Зубов на березу и увидел - вон он, домик, в двух шагах бе-
леют его стены, светятся окна среди густых елок.
Спустился Петя вниз и шепнул товарищам:
- Тише! Ни слова! За мной!
Поползли ребята по снегу к домику. Заглянули осторожно в окно.
Ходики показывают без пяти минут двенадцать. Волшебники лежат на се-
не, берегут украденное время.
- Они спят! - сказала Маруся.
- Тише! - прошептал Петя.
Тихо-тихо открыли ребята дверь и поползли к ходикам. Без одной минуты
двенадцать встали они у часов. Ровно в полночь протянул Петя руку к
стрелкам и - раз, два, три - закрутил их обратно, справа налево.
С криком вскочили волшебники, но не смогли двинуться с места. Стоят и
растут, растут. Вот превратились они во взрослых людей, вот седые волосы
заблестели у них на висках, покрылись морщинами щеки.
- Поднимите меня, - закричал Петя. - Я делаюсь маленьким, я не достаю
до стрелок! Тридцать один, тридцать два, тридцать три!
Подняли товарищи Петю на руки. На сороковом обороте стрелок волшебни-
ки стали дряхлыми, сгорблеимыми старичками. Все ближе пригибало их к
земле, все ниже становились они. И вот на семьдесят седьмом и последнем
обороте стрелок вскрикнули злые волшебники и пропали, как будто их и не
было на свете.
Посмотрели ребята друг на друга и засмеялись от радости. Они снова
стали детьми. С бою взяли, чудом вернули они потерянное напрасно время.
Они-то спаслись, но ты помни: человек, который понапрасну теряет вре-
мя, сам не замечает, как стареет.
Приказка за изгубеното време
Живяло някога едно момче. Петя Зубов се казвало. Той бил в трети клас на Четиринадесето училище и все изоставал. Изоставал по писане, по смятане, та даже и по пеене.
- Ще успея! - казвал той в края на пътвия срок. - Във втория, всичките ще ви настигна! Свършвал и втория срок, а той се надявал на третия срок. Така той изоставал и изоставал, но не се притеснявал. Все повтарял - ще успея, ще успея!
Така, веднаж пристигнал Петя Зубов в училище, както винаги със закъснение.
Втурнал се в съблекалнята, хвърлил си чантата на пода и извикал:
- Лельо Наташа! Вземи ми палтенцето!
А леля Наташа отговорила иззад закачалките:
– Кой ме вика?
- Аз съм, Петя Зубов, - отговорило момченцето.
- А защо ти е пресипнал така гласа днес? - попитала леля Наташа.
- И аз това се чудя, -отговорил Петя. - Изведнъж пресипнах, не знам как стана.
Излязла леля Наташа иззад закачалките и изхълцала уплашено
- Леле!
Петя Зубов също се изплашил и попитал:
- Лельо Наташа, какво ти стана?
- Как какво? - отговаря леля Наташа. - Казвате ми, че сте Петя Зубов, а всъщност, Вие сигурно сте дядо му!
- Ама какъв дядо съм аз? - пита момчето - Аз съм Петя, от трети клас!
- Я се погледнете по-добре в огледалото! - казва леля Наташа.
Момчето поглежда в огледалото и едва не пада от удивление. Вижда Петя Зубов, превърнал се във висок, слаб, побелял старец. Пораснали са му рядка брада и мустаци. И бръчки са покрили лицето му. Гледа Петя, гледа се и посивялата му брада затреперва.
Изведнъж извиква с дебел глас:
- Майко! - и изхвърчава навън.
Тича и си мисли:
"Ако и мама не ме познае, съм загинал"
Дотичал Петя в къщи и позвънил три пъти
Майка му отворила вратата.
Гледала тя Петя и мълчала. И Петя също мълчал изпъчил посивялата си брада и едва не заплкал“
- Кого търсите дядо? - попитала накрая майката.
– Не ме ли позна? - прошепнал Петя
– Извинете, не, -отшърнала майката.
Обърнал се горкия Петя и тръгнал на където му видят очите.
Върви той и си мърмори.
- Аз съм един самотен и нещастен старец! Нямам нито майка, нито деца, нито внуци, нито приятели ... И главното, на нищо не успях да се науча. Истинските старци са или лекари, илимайстори, или учители. На копго съм потрябвал - един ученик от трети клас. Та дори пенсия няма да ми дадат - само 3 години съм работил. И как съм работил - само двойки и тройки. Какво ще правя сега?. Аз горкия старец, аз горкото момче? Как ще свърши всичко това?
Така си мислел Петя и вървял, вървял и мислел - и сам не забелязал как излязал от града и влязъл в гората. И така вървял из гората докато не притъмняло.
"Хубаво ще е да си почина", помислил си Петя и изведнаж видял, че зад елхите се белее някаква къщичка. Влязал Петя - стопаните ги нямало. В средата на стаята имало маса. Над нея висяла газена лампа. Около масата седяли четири стола. Часовник стоял до стената. А в ъгъла голям куп сено. Заровил се Петя дълбоко в сеното, стоплил се, поплакал си тихичко, избърсал си сълзите с брадата и заспал.
Събудил се Петя - в стаята светло. Газената лампа светела. А на столовете седели четири деца - две момчета и две момичета. Голямо медно сметало лежало пред тях на масата. Децата смятали и мърморейки си.
– Две години, и още пет, и още седем, и още три... Тези са за вас Сергей Владимирович, а тези за вас Ольга Капитоновна
а - два мальчика и две девочки, ето и на вас Марфа Васильевна, а тези са ваши, Пантелей Захарович.
Что это за ребята? Почему они такие хмурые? Почему кряхтят они, и
охают, и вздыхают, как настоящие старики? Почему называют друг друга по
имени-отчеству? Зачем собрались они ночью здесь, в одинокой лесной из-
бушке?
Замер Петя Зубов, не дышит, ловит каждое слово. И страшно ему стало
от того, что услышал он.
Не мальчики и девочки, а злые волшебники и злые волшебницы сидели за
столом! Вот ведь как, оказывается, устроено на свете: человек, который
понапрасну теряет время, сам не замечает, как стареет. И злые волшебники
разведали об этом и давай ловить ребят, теряющих время понапрасну. И вот
поймали волшебники Петю Зубова, и еще одного мальчика, и еще двух дево-
чек и превратили их в стариков. Состарились бедные дети, и сами этого не
заметили: ведь человек, напрасно теряющий время, не замечает, как старе-
ет. А время, потерянное ребятами, - забрали волшебники себе. И стали
волшебники малыми ребятами, а ребята - старыми стариками.
Как быть?
Что делать?
Да неужели же не вернуть ребятам потерянной молодости?
Подсчитали волшебники время, хотели уже спрятать счеты в стол, но
Сергей Владимирович, главный из них, не позволил. Взял он счеты и подо-
шел к ходикам.
Покрутил стрелки, подергал гири, послушал, как тикает маятник, и
опять защелкал на счетах.
Считал, считал он, шептал, шептал, пока не показали ходики полночь.
Тогда смешал Сергей Владимирович костяшки и еще раз проверил, сколько
получилось у него.
Потом подозвал он волшебников к себе и заговорил негромко:
- Господа волшебники! Знайте - ребята, которых мы превратили сегодня
в стариков, еще могут помолодеть.
- Как? - воскликнули волшебники.
- Сейчас скажу, - ответил Сергей Владимирович.
Он вышел на цыпочках из домика, обошел его кругом, вернулся, запер
дверь на задвижку и поворошил сено палкой.
Петя Зубов замер как мышка.
Но керосиновая лампа светила тускло, и злой волшебник не увидел Пети.
Подозвал он остальных волшебников к себе поближе и заговорил негромко:
- К сожалению, так устроено на свете: от любого несчастья может спас-
тись человек. Если ребята, которых мы превратили в стариков, разыщут
завтра друг друга, придут ровно в двенадцать часов ночи сюда к нам и по-
вернут стрелку ходиков на семьдесят семь кругов обратно, то дети снова
станут детьми, а мы погибнем.
Помолчали волшебники. Потом Ольга Капитоновна сказала:
- Откуда им все это узнать?
А Пантелей Захарович проворчал:
- Не придут они сюда к двенадцати часам ночи. Хоть на минуту, да
опоздают?
А Марфа Васильевна пробормотала:
- Да куда им! Да где им! Эти лентяи до семидесяти семи и сосчитать не
сумеют, сразу собьются.
- Так-то оно так, - ответил Сергей Владимирович. - А все-таки пока
что держите ухо востро. Если доберутся ребята до ходиков, тронут стрелки
- нам тогда и с места не сдвинуться. Ну, а пока нечего время терять -
идем на работу.
И волшебники, спрятав счеты в стол, побежали, как дети, но при этом
кряхтели, охали и вздыхали, как настоящие старики.
Дождался Петя Зубов, пока затихли в лесу шаги. Выбрался из домика. И,
не теряя напрасно времени, прячась за деревьями и кустами, побежал, пом-
чался в город искать стариков-школьников.
Город еще не проснулся. Темно было в окнах, пусто на улицах, только
милиционеры стояли на постах. Но вот забрезжил рассвет. Зазвенели первые
трамваи. И увидел наконец Петя Зубов - идет не спеша по улице старушка с
большой корзинкой.
Подбежал к ней Петя Зубов и спрашивает:
- Скажите, пожалуйста, бабушка, - вы не школьница?
- Что, что? - спросила старушка сурово.
- Вы не третьеклассница? - прошептал Петя робко.
А старушка как застучит ногами да как замахнется на Петю корзинкой.
Еле Петя ноги унес. Отдышался он немного - дальше пошел. А город уже
совсем проснулся. Летят трамваи, спешат на работу люди. Грохочут грузо-
вики - скорее, скорее надо сдать грузы в магазины, на заводы, на желез-
ную дорогу. Дворники счищают снег, посыпают панель песком, чтобы пешехо-
ды не скользили, не падали, не теряли времени даром. Сколько раз видел
все это Петя Зубов и только теперь понял, почему так боятся люди не ус-
петь, опоздать, отстать.
Оглядывается Петя, ищет стариков, но ни одного подходящего не нахо-
дит. Бегут по улицам старики, но сразу видно - настоящие, не третьек-
лассники.
Вот старик с портфелем. Наверное, учитель. Вот старик с ведром и
кистью - это маляр. Вот мчится красная пожарная машина, а в машине ста-
рик - начальник пожарной охраны города. Этот, конечно, никогда в жизни
не терял времени понапрасну.
Ходит Петя, бродит, а молодых стариков, старых детей, нет как нет.
Жизнь кругом так и кипит. Один он, Петя, отстал, опоздал, не успел, ни
на что не годен, никому не нужен.
Ровно в полдень зашел Петя в маленький скверик и сел на скамеечку от-
дохнуть.
И вдруг вскочил.
Увидел он - сидит недалеко на другой скамеечке старушка и плачет.
Хотел подбежать к ней Петя, но не посмел.
- Подожду! - сказал он сам себе. - Посмотрю, что она дальше делать
будет.
А старушка перестала плакать, сидит, ногами болтает. Потом достала из
одного кармана газету, а из другого кусок ситного с изюмом. Развернула
старушка газету, - Петя ахнул от радости: ""Пионерская правда"!" - и
принялась старушка читать и есть. Изюм выковыривает, а самый ситный не
трогает.
Кончила старушка читать, спрятала газету и ситный и вдруг что-то уви-
дала в снегу. Наклонилась она и схватила мячик. Наверное, кто-нибудь из
детей, игравших в сквере, потерял этот мячик в снегу.
Оглядела старушка мячик со всех сторон, обтерла его старательно пла-
точком, встала, подошла не спеша к дереву и давай играть в "трешки".
Бросился к ней Петя через снег, через кусты. Бежит и кричит:
- Бабушка! Честное слово, вы школьница!
Старушка подпрыгнула от радости, схватила Петю за руки и отвечает:
- Верно, верно! Я ученица третьего класса Маруся Поспелова. А вы кто
такой?
Рассказал Петя Марусе, кто он такой. Взялись они за руки, побежали
искать остальных товарищей. Искали час, другой, третий. Наконец зашли во
второй двор огромного дома. И видят: за дровяным сараем прыгает старуш-
ка. Нарисовала мелом на асфальте классы и скачет на одной ножке, гоняет
камешек.
Бросились Петя и Маруся к ней.
- Бабушка! Вы школьница?
- Школьница, - отвечает старушка. - Ученица третьего класса Наденька
Соколова. А вы кто такие?
Рассказали ей Петя и Маруся, кто они такие. Взялись все трое за руки,
побежали искать последнего своего товарища.
Но он как сквозь землю провалился. Куда только ни заходили старики -
и во дворы, и в сады, и в детские театры, и в детское кино, и в Дом За-
нимательной Науки, - пропал мальчик, да и только.
А время идет. Уже стало темнеть. Уже в нижних этажах домов зажегся
свет. Кончается день. Что делать? Неужели все пропало?
Вдруг Маруся закричала:
- Смотрите! Смотрите!
Посмотрели Петя и Наденька и вот что увидели: летит трамвай, девятый
номер. А на "колбасе" вистстаричок. Шапка лихо надвинута на ухо, борода
развевается по ветру. Едет старик и посвистывает. Товарищи его ищут, с
ног сбились, а он катается себе по всему городу и в ус не дует!
Бросились ребята за трамваем вдогонку. На их счастье, зажегся на пе-
рекрестке красный огонь, остановился трамвай.
Схватили ребята "колбасника" за полы, оторвали от "колбасы".
- Ты школьник? - спрашивают.
- А как же? - отвечает он. - Ученик второго класса Зайцев Вася. А вам
чего?
Рассказали ему ребята, кто они такие.
Чтобы не терять времени даром, сели они все четверо в трамвай и пое-
хали за город к лесу.
Какие-то школьники ехали в этом же трамвае. Встали они, уступают на-
шим старикам место:
- Садитесь, пожалуйста, дедушки, бабушки.
Смутились старики, покраснели и отказались.
А школьники, как нарочно, попались вежливые, воспитанные, просят ста-
риков, уговаривают:
- Да садитесь же! Вы за свою долгую жизнь наработались, устали. Сиди-
те теперь, отдыхайте.
Тут, к счастью, подошел трамвай к лесу, соскочили наши старики - и в
чащу бегом.
Но тут ждала их новая беда. Заблудились они в лесу.
Наступила ночь, темная-темная. Бродят старики по лесу, падают, споты-
каются, а дороги не находят.
- Ах время, время! - говорит Петя. - Бежит оно, бежит. Я вчера не за-
метил дороги обратно к домику - боялся время потерять. А теперь вижу,
что иногда лучше потратить немножко времени, чтобы потом его сберечь.
Совсем выбились из сил старички. Но, на их счастье, подул ветер,
очистилось небо от туч, и засияла на небе полная луна.
Влез Петя Зубов на березу и увидел - вон он, домик, в двух шагах бе-
леют его стены, светятся окна среди густых елок.
Спустился Петя вниз и шепнул товарищам:
- Тише! Ни слова! За мной!
Поползли ребята по снегу к домику. Заглянули осторожно в окно.
Ходики показывают без пяти минут двенадцать. Волшебники лежат на се-
не, берегут украденное время.
- Они спят! - сказала Маруся.
- Тише! - прошептал Петя.
Тихо-тихо открыли ребята дверь и поползли к ходикам. Без одной минуты
двенадцать встали они у часов. Ровно в полночь протянул Петя руку к
стрелкам и - раз, два, три - закрутил их обратно, справа налево.
С криком вскочили волшебники, но не смогли двинуться с места. Стоят и
растут, растут. Вот превратились они во взрослых людей, вот седые волосы
заблестели у них на висках, покрылись морщинами щеки.
- Поднимите меня, - закричал Петя. - Я делаюсь маленьким, я не достаю
до стрелок! Тридцать один, тридцать два, тридцать три!
Подняли товарищи Петю на руки. На сороковом обороте стрелок волшебни-
ки стали дряхлыми, сгорблеимыми старичками. Все ближе пригибало их к
земле, все ниже становились они. И вот на семьдесят седьмом и последнем
обороте стрелок вскрикнули злые волшебники и пропали, как будто их и не
было на свете.
Посмотрели ребята друг на друга и засмеялись от радости. Они снова
стали детьми. С бою взяли, чудом вернули они потерянное напрасно время.
Они-то спаслись, но ты помни: человек, который понапрасну теряет вре-
мя, сам не замечает, как стареет.
Wednesday, May 21, 2008
Кирил и Методий
Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и МетодийПървите думи, написани на българската азбука са били “В началото бе словото и словото бе Бог и Бог бе словото”
ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Букви
Аз всички буквички познавам вече:
прилича С на счупено геврече,
прилича Д на шапката на Милка,
а Л - на остра, вдигната могилка.
Прилича О на кръгла земна топка,
а Т - на търнокоп за първа копка.
А Ф - фенер е светещ, всички вижте,
а П врата напомня на игрище
и З пренася ни във дните зимни,
а В ни гали пак с вълни безгрижни.
На кой ли пък прилича весел Радко?
- Приличам аз на мама и на татко!
Книжчице ле малка
Веса Паспалеева
Книжчице ле малка,
чуден дар небесен,
в теб е отразена
родната ни песен!
Ти си чист, кристален
извор благодатен,
ти си на сърцето
ключа скъп и затен!
С тебе неразделно
ще раста голяма -
книжчице, да бъдеш
триж благословена!
Кирил и Методий
Братските народи с букви кой дари?
Кирил и Методий - братята добри.
Днес венци им вие цялата страна.
С гордост славим ние тези имена.
Училищната стая свети
тържествено във този час
навред цветя, навред букети
и грейнали очи край нас!
И сякаш Кирил и Методий
безмълвно слизат от портрета
и тръгват редом със народа
посред божури и лалета.
Мога да чета
А, Б, В - шепти букварят - той със мене разговаря
и ме води по света - вече мога да чета!
А е азбуката свят - дар от Солунските братя.
Б - България! Във нея весел и щастлив живея.
В е връх във планината, който среща пръв зората.
Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.
Д - другарче, без което нямам радост във сърцето.
Е - елхичка в светъл час и край нея Дядо Мраз.
Ж - жита узрели, златни сред полята благодатни.
З - със знания и книга надалече се достига.
И - игри, игри любими в летен зной и снежни зими.
К е клас задружен, дето сбира знания детето.
Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.
М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!
Н - народът ни любим е, дал ни българското име.
О е обичта голяма и към татко, и към мама.
П е песента изпята в похода през планината.
Р пък радостта разгаря, че изучихме букваря.
С е свобода мечтана, от борците завещана.
Т - трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.
У - училище! Оттука блика изворът наука.
Ф е фар, пронизал мрака, пръв приятел на моряка.
Х - хорце игриво зная, гайда свири - аз играя!
Ц - цветя цъфтят в градина, както нашата родина.
Ч - часовникът тик-така - бързай, ще изпуснеш влака!
Ш - без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ - щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.
Ю - през юли е добре да отидеш на море.
Я е ярък небосвод, ясен път за цял народ
Tuesday, May 20, 2008
Bye-Bye School Hello Summer
The First Ball Game Practice
I really do not know who was more nervous - papa or Vicky.
Monday, May 19, 2008
Химн на Република България
National Anthem
O, say can you see,
By the dawn's early light,
What so proudly we hailed,
At the twilight's last gleaming?
Whose broad stripes and bright stars,
Through the perilous fight,
O'er the ramparts we watched,
Were so gallantly streaming.
And the rocket's red glare,
The bombs bursting in air,
Gave proof through the night,
That our flag was still there.
Oh say does that star spangled banner yet wave,
O'er the land of the free, and the home of the brave.
Устоявай решенията си!
God loves us so much. But sometimes the people are mean to each other, and they hurt each other. Bad things happen. But that’s not how God wants things to be.That’s what sin does.
Sin is when we do what we want, instead of what God wants. And when we do, bad things happen. Sin ruins things. Someone always gets hurt. Maybe not right away, but someone always gets hurt sometime.
Now, back in the days of Abraham, there were two cities named Sodom and Gomorrah. The people who lived there didn’t care about God. They didn’t care about doing what was good and right. In fact, they did just the opposite. They thought it was great fun to do what is wrong.
Abraham had a nephew named Lot. Lot and his family lived in the city of Sodom. They believed in God. Now, when the evil in Sodom and Gomorrah was so bad, God decided to put an end to it.
Three men visited Abraham. One of those men was God himself, and when he looked down on the cities of Sodom and Gomorrah from the hill, he knew it was time to get rid of the evil there. But he also decided he wouldn't keep anything from Abraham. And so God told Abraham what he was about to do.
Abraham took a deep breath. He was about to argue with God!“What if there are some good people living there,” Abraham said. “If you destroy the city, they will die too. That wouldn’t be right.”So God said, “If you can find fifty good people there, I won’t destroy the city. I will save the whole city for the sake of the fifty good people.”Abraham took another deep breath, “You are God, and I am just a man,” he said, “And you don’t have to listen to me at all. But,” he said, “what if there aren’t quite fifty good people living there? What if there are five less than fifty good people living there. Will you destroy the whole city just because of five people?”“If I find forty-five good people there,” God said, “I will not destroy the city.” Then Abraham said, “What if there are only forty good people there?” God said, “For the sake of forty, I will not do it.” Then Abraham said, “Please don’t be angry with me, Lord. But what if there are only thirty good people there?”God said, “I will not do it if I find thirty there.”Abraham took a deep breath again. “What if there are only twenty good people there?” And God said, “For the sake of twenty, I will not destroy it.” Then Abraham said, “Let me speak just one more time. Please don’t be angry with me. But what if there are only ten good people there?”God answered, “For the sake of even just ten good people, I will not destroy the city.” So God sent two angels to the cities of Sodom and Gomorrah, to see if there were just ten good people there.
Abraham’s nephew Lot met the two angels at the gate of the city. (The angels looked like ordinary men). Lot bowed to the ground. “Please come to my house and have dinner with us and stay the night.”The angels said, “No. We will spend the night in the city square.”Lot said, “No, please, come and stay with us.” Lot knew how evil the people in Sodom were, and that they would try to hurt the angels if the angels spent the night in the square. So the angels went to Lot’s house and Lot made dinner for them. Later that evening, in the dark of the night, the people of Sodom began to surround Lot’s house.“Lot! We want to meet your guests,” they shouted from outside the door. “Send them out so we can say hello.” But Lot new them and stepped outside the door to plead with his neighbors. “Please go away and leave us alone,” he said. But these evil people crowded all the more around Lot’s house. They were laughing and shouting. They were about to break down the door. The angels reached out and pulled Lot back into the house and shut the door. Then they struck the men who were at the door with blindness so that they couldn’t find the door.
Then the angels said to Lot, “You and your family must leave this place. God is about to destroy it!”So Lot went out to speak to the two young men who were going to marry his two daughters. He said to them, “We have to get out of this place, because the LORD is about to destroy the city!” But the young men thought he was joking. It was a long night.Early the next morning, in the pale light before the sun had risen, the angels said to Lot, “Hurry! Take your wife and your two daughters and leave this place, or you will die with everyone else!”But Lot was so afraid he couldn’t move. So the angels grabbed him by the hand, and they grabbed the hands of his wife and of his two daughters, and they led them out of the city. As soon as they were safely out of the city, one of the angels said, “Flee for your lives! Don’t look back, and don’t stop anywhere in the plain! Flee to the mountains or you will be swept away!”
And then God rained fire onto the cities of Sodom and Gomorrah.Thick, black smoke filled the air
like smoke from a fiery furnace.
like smoke from a fiery furnace.But Lot’s wife looked back - even though the angels warned her not to - and she was turned into a pillar of salt. And so God wiped out the sin of the cities of Sodom and Gomorrah. Sin is a terrible, terrible thing. But God saved Lot and his two daughters.
“Мъртво море е бил центърът на цивилизацията за 10000 години,” казва Bruce Feiler, автор на “Където боговете се родиха.” “Jericho, най-старият град на Земята, е тук. Тук са живели Авраам, Мойсей, Исус и всички останали”
Mойсей беше този, който в Библията разказва историята как това естествено чудо се е образувало в легендата за Содом и Гомора.
“Господ каза на Лот и неговото семейство да бягат, но да не гледат назад,” казва Feiler. “Когато жената на Lot поглежда назад, тя се превръща в стълб от сол.”
И така се ражда Мъртво море.
Защо жената на Лот се превърнала в стълб от сол?
Били са високо в планината, далеч от града на миналото и толкова близко да новия им живот. Защо?
Защото там, на пътя за новия им живот е било само тялото и. В душата и мислите си тя все още е била в Содом, миналото, с което са искали да скъсат. Тя се обръща назад защото не е била готова да затвори врата зад себе си за да започне отново.
Често това става и днес, и в нашия живот. Вземаме решения, за които не сме готови и не е чудно, че не успяваме да ги отстояваме. Трябва много внимателно и отговорно да подбираме решенията си и после да правим всичко възможно да ги изпълним.
Източници
Харун Яха
Saturday, May 17, 2008
You can not give up now mama !
It is about dark.
Vicktoria is getting desperate. She had been begging me to help her with her bike ride for at least two hours. I promised her - just one time around the neighbourhood, but i need to finish the brick border of this flowerbed. Now - she was sitting right next to me and watches every single movement, i make, impatiently. Time to time she will look around and will sob - "Mama, is getting dark. You do your best to finish this - right?"
- "Yes, my sweetheart" - I'll say between my teeth. You see - "I'm fighting teeth and nails to finish the job. I need to plant and water this flowers before they die". She looks at me suspiciously - "I see she is digging with her hands, but what the teeth part was about? "- i think i can hear her thoughts.
I'm getting desperate too. Having her around watching me and watching growing dark and feeling her desperation is really frustrating to me. Finally i gave up . I just can not stand to to see her like that.
-"Do you know Vicky..."
-"Do you give up mama?"- she immediately feel it. God this child feels me so well. It is scary. "Let me rub you back. Does it feel good? You know you can not give up. There is just a little bit left to finish the job - you can not give up now!"
-"Yes sweetheart, that is wright, a Vicktorias mama should never give up". I hug her with admiration.
Where in a earth this child learn this from. Shouldn't be me - i have master degree of giving up. May be God send me another opportunity to learn this lesson - don't give up.
Friday, May 16, 2008
Gaudeamus igitur - Graduation
And finaly the first graduarion for Vicky - from the preeschool.
All we hope that will be just the first of many more.
All we hope that will be just the first of many more.
Gaudeamus igitur Juvenes dum sumus.
Post jucundam juventutem
Post molestam senectutem
Nos habebit humus —
Nos habebit humus.
Post jucundam juventutem
Post molestam senectutem
Nos habebit humus —
Nos habebit humus.
= * =
: While we're young, let us rejoice,
Singing out in gleeful tones;
:After youth's delightful frolic,
And old age (so melancholic!),
: Earth will cover our bones. :
Subscribe to:
Posts (Atom)
